Китай вече забранява продажбата на автомобили под себестойност

Китай направи рязък завой в автомобилната си политика, като реши да прекъсне практиката на продажби под реалната себестойност – стратегия, която години наред подхранваше агресивна ценова война и свиваше маржовете до минимум. Новите насоки на State Administration for Market Regulation (Държавната администрация за регулиране на пазара) забраняват на производителите да определят цени под общата стойност на производството с цел изтласкване на конкуренти или овладяване на пазарен дял. Важното тук е, че регулаторът разширява дефиницията за „себестойност“, като включва не само директните производствени разходи, а и административни, финансови, търговски и други общи разходи – вратичка, която досега позволяваше на някои компании да оправдават дъмпингови оферти.

Под ударите на новите правила попадат и практиките за скрит натиск върху дилъри. Забраняват се схеми, при които търговци са били принуждавани да продават на загуба с обещание за последващи компенсации, както и координиране на цените между производители и доставчици. В продължение на години китайският пазар работеше с логиката „печелим дял днес, мислим за печалба утре“, но това доведе до среда, в която устойчивостта на редица марки бе поставена под въпрос, а цялата верига на доставки се оказа под напрежение.

Още през 2025 г. официалният партиен вестник Женмин жибао предупреди срещу „безконтролната конкуренция“ и риска за стабилността на индустрията. Подобна позиция изрази и China Association of Automobile Manufacturers, която посочи, че ценовите войни ерозират печалбите, застрашават качеството и поставят под въпрос гаранционното обслужване. Настоящите насоки изглеждат като директен отговор на тези предупреждения. Регулацията засяга и начина, по който се рекламират автомобилите. Забраняват се т.нар. „цени-кукички“ – оферти, които изглеждат сензационно ниски, но важат само при трудно изпълними условия или за ограничен брой клиенти. Всяка обявена отстъпка трябва да бъде проследима и да произтича от реална продажна цена, поддържана за разумен период. Освен това крайната цена в търговския обект трябва ясно да включва всички данъци и задължителни такси, без скрити добавки в последния момент.

Интересен е и новият акцент върху онлайн платформите, които получават ролята на своеобразни „наблюдатели“ на пазара и трябва да сигнализират при подозрително ниски оферти или манипулативни практики. Засилва се контролът върху договорки за фиксиране на цени или разпределяне на пазари, а държавните субсидии трябва да бъдат ясно отразени във финалната фактура.

Ефектът от тази политика няма да остане само вътрешен. Китай е водещ производствен център за електромобили и често използва износа като клапан при свръхкапацитет и спад на вътрешното търсене, изпращайки големи обеми на силно конкурентни цени към Европа. Ограничаването на продажбите на загуба може да стабилизира финансовото състояние на местните производители, но също така да промени ценовата динамика на европейските пазари, където китайските марки досега разчитаха именно на агресивно позициониране.

На практика Китай изпраща ясен сигнал: растежът на всяка цена вече не е приоритет, ако подкопава дългосрочната устойчивост на индустрията.

Смятате ли, че подобна регулация ще доведе до по-здравословна конкуренция и в Европа, или по-високите цени ще натоварят крайния клиент?