Geely и Ford преговарят за производство в европейски заводи
Световната автомобилна индустрия променя посоката си: след години, в които западни марки произвеждаха в Китай, сега китайски групи гледат към Европа. На този фон Ford и китайската Geely водят разговори за индустриално споразумение, което може да засегне бъдещето на няколко европейски завода.
Двете компании обсъждат варианти Geely да сглобява автомобили в заводи на Ford в Европа за пазара на ЕС. Основният фокус е върху завода на Ford в Алмусафес (Валенсия) — стратегическа площадка, която в момента работи с ниско натоварване и е в период на трудова несигурност.
Ford и Geely, според източници от сектора, са в разговори от месеци за споделяне на производствен капацитет в Европа. Целта е да се намалят индустриалните разходи и да се спечели марж в среда на нарастваща конкуренция. Идеята е да се използват съществуващи мощности, вместо да се строят нови заводи, което би изисквало големи инвестиции и години развитие.
През последните седмици контактите са се активизирали. Делегация мениджъри на Ford е пътувала до Китай, за да обсъди директно със Zhejiang Geely Holding Group различни варианти за сътрудничество, включително използване на монтажния завод в Алмусафес. Преди това са се провели срещи и в централата на Ford в Мичиган.
Официалната позиция на Ford остава предпазлива. Компанията посочва:
„Водим разговори с много компании по различни теми; понякога се реализират, понякога не.“ — Ford.
Алмусафес и спадът в натоварването
В Испания темата се следи внимателно, защото заводът на Ford в Алмусафес отдавна работи далеч под потенциала си. Фабриката има теоретичен годишен капацитет от около 400 000 автомобила, а в най-силните си години е надхвърляла 400 000 и е достигала пикове близо до 450 000 произведени коли за година.
Ситуацията напоследък е различна. От април 2024 г. Алмусафес произвежда само Ford Kuga, след като постепенно загуби други модели. Годишното производство на SUV модела, във всички негови версии с ДВГ и хибридни варианти, е паднало под 100 000 автомобила, което е под една четвърт от наличния капацитет.
Това се отразява и на заетостта: има процедури по регулиране и действа ERTE RED, при който всеки ден около 1000 работници са в режим на регулиране, плюс допълнителни дни на спиране всеки месец.
Ford е възложил на Алмусафес бъдещ мултиенергиен модел около 2027 г., с вътрешни оценки за 200 000–300 000 автомобила годишно и две различни каросерийни версии. Но програмата ще стартира по-късно, а в този междинен период евентуално производство на модели на Geely би могло да се превърне в „балон с кислород“ за заетостта и средносрочната жизнеспособност на завода.
Какво печели Geely от производство в ЕС
За Geely производството на европейска територия има конкретен финансов ефект: би позволило да се избегнат митата, които ЕС прилага за електромобили, произведени в Китай. В момента вносът на китайски електромобили е обложен с 10% мито, а при Geely към него се добавя и допълнителна надбавка около 18,8%, което оскъпява крайния продукт в европейските дилърства.
Сглобяването в рамките на ЕС би позволило на китайската група да заобиколи тези тежести и да подобри маржовете си, без да строи нов завод. Geely вече присъства в Европа чрез марки като Volvo, Polestar, Lynk & Co и Lotus, и има участия във фирми като Mercedes-Benz и Aston Martin.
Групата е обявила и намерение да навлезе на испанския пазар със собствената си марка с оферта, фокусирана върху електрифицирани модели. Планът включва Geely E5 (изцяло електрически) и Starray EM-i Super Hybrid (хибридна технология). Ако тези автомобили се произвеждат в Европа, вместо да се внасят от Китай, митата няма да бъдат толкова силен фактор за конкурентоспособността им.
Защо Ford търси съюзи
Паралелно Ford преразглежда стратегията си за електрификация, след като е установила, че търсенето на електромобили в Европа и САЩ расте по-бавно от очакваното и че производствените разходи остават високи. Това е довело до значителна финансова тежест, с ефекти, оценявани на десетки милиарди долари, както и допълнителен натиск в среда на търговски напрежения и митнически мерки.
В Европа Ford вече работи по селективни партньорства. Компанията има споразумения с Renault за производство на малки електромобили в заводи в Северна Франция върху платформата Ampere, за продажба на европейския пазар от втората половина на десетилетието. Има и сътрудничество с Volkswagen за използване на технологията MEB при модели като Explorer и Capri, сглобявани в Кьолн.
В Китай Ford е водила разговори с компании като BYD и Xiaomi за синергии, но част от тези контакти са останали в ранна фаза или са се разпаднали. Споменаваното партньорство с Xiaomi е било отречено и от технологичната компания, и от Ford.
Недоизползван капацитет и границите на евентуалното партньорство
Възможната сделка се вписва в по-широк проблем в сектора — недоизползвани заводи. Неформалното правило за рентабилност е фабрика да работи поне на около 80% от капацитета си, но преходът към електромобили, промени в търсенето и регулаторен натиск оставят редица мощности под този праг.
При Ford натискът не е само в Алмусафес. Заводът в Кьолн, ориентиран към електромобили на MEB, има капацитет от около 250 000 автомобила годишно, но продажбите на електрическите модели все още не достигат очакваните обеми. Заводът в Коджаели (Турция), насочен към лекотоварни автомобили, също се споменава в контекста на обмен на капацитет, но валенсианската опция остава водеща.
Темата за обхвата на евентуалното сътрудничество също е предмет на дебат. Някои източници посочват разговори за възможни области като автоматизирано шофиране и свързани автомобили, но други подчертават, че на този етап дискусиите са фокусирани върху индустриален капацитет и изключват обмен на чувствителни технологии, свързани със софтуер, автономно управление или платформи за данни. От средите на Ford се акцентира, че подобна кооперация би се разглеждала с повишено внимание заради сигурността и регулаторния контрол в САЩ и Европа.
Испания като част от плана на Geely
Испания, вторият по големина производител на автомобили в ЕС, е привлекателна за инвестиции от чуждестранни производители, а Geely вече е проявявала интерес. Преди разговорите с Ford групата е проучвала с каталунските власти възможни локации за собствен производствен капацитет, макар че тези контакти не са се превърнали в конкретен проект.
Сега вариантът да се стъпи на работещ завод като Алмусафес би могъл да бъде по-бърз път за индустриално присъствие в Испания. За региона на Валенсия евентуално добавяне на нови модели би имало пряк ефект върху заетостта, логистиката и бизнеса на стотици доставчици. На фона на електрификацията и търговските напрежения, преговорите между Ford и Geely обобщават ключовите дилеми на сектора: как да се запазят работещи емблематични заводи, докато конкуренцията и зависимостите във веригата на стойността се пренареждат.



