Ford от 1946 предлага плексигласов покрив за 235 долара

Плексигласовият „балон“ дава невероятна видимост, но и сериозна жега

Панорамните покриви днес са почти навсякъде, но Ford е експериментирал с още по-смела идея още през 1946 г. Моделът е можел да се поръча с напълно прозрачен покрив от плексиглас – ефектен детайл, който носи усещане за „небе над главата“, но идва и с реални компромиси.

Опцията е важна, защото показва колко рано производителите са търсили повече светлина и простор в купето – идея, която десетилетия по-късно се превърна в масова чрез панорамните покриви.

Като контекст: съвременните панорамни покриви обикновено са големи стъклени панели, вградени в покрива, които увеличават светлината и усещането за пространство, но често добавят тегло и могат да създадат проблеми като нагряване или течове.

Прозрачният покрив от плексиглас е бил предлаган за Ford Convertible Club Coupé. Вместо отделни стъклени секции в рамка, тук идеята е цял покрив да бъде изработен от прозрачен материал – нещо, което дори спрямо днешните решения изглежда крайно.

Таванът е можел да се поръча като дилърска опция за 235 долара, сума, която е приблизително 4200 долара в днешни пари. Това не е била евтина екстра, което е ограничило разпространението ѝ.

Изработката е свързана с компанията Fabri-Form от Охайо, създадена през 1943 г. Възможно е опитът ѝ да идва от оформяне на куполообразни плексигласови елементи за авиацията по време на войната – технологии, които след това намират път и към автомобилите.

Идеята носи силен ефект: пътниците получават „кабриолетно“ усещане и видимост нагоре, но без вятър и без лошо време. На практика обаче има и голям минус – топлината.

Причината да не се продават много такива покриви е проста: в автомобил без климатик купето се нагрява сериозно. При летни условия, особено в град като Лос Анджелис, подобен плексигласов покрив може да превърне колата в парник, което прави ежедневната употреба трудно поносима.

Въпреки това, прозрачните покриви на Ford от 1946 г. остават любопитен пример как идеи, които днес приемаме за „модерни“, са били тествани много по-рано – понякога смело, понякога с цена, която технологията на времето не е можела да компенсира.