Ford GT90 показа V12 с четири турбини и 720 к.с.

Ford GT90 доказа потенциал, но остана концепт заради разходите

Ford създаде GT90 като напълно работещ прототип със V12 двигател и четири турбокомпресора, развиващ 720 к.с. и 895 Nm. Проектът беше замислен като демонстрация на инженерните възможности на Ford Special Vehicle Team и като духовен наследник на легендарния Ford GT40, но никога не стигна до серийно производство.

Ключовото е, че GT90 комбинира екстремна мощност, нестандартна конструкция на двигателя и решения от авиационната индустрия за управление на топлината — доказателство докъде може да стигне една марка, когато целта е абсолютна скорост, а не масов продукт.

През 90-те години надпреварата за максимална скорост се превърна в централна мярка за престиж при суперколите, подкрепена от напредък в аеродинамиката, композитните материали и системите за принудително пълнене (forced induction) [принудително пълнене]. Тази гонка обаче често идваше с компромиси в използваемостта, термичното управление и дълготрайната надеждност при високи натоварвания.

Визията: американски отговор на европейските екзотики

В средата на 90-те ръководството в Дирборн решава да направи смела заявка срещу европейското доминиране в ултра-екзотичния сегмент. Вместо статичен шоу-експонат, е поръчан напълно управляем прототип със средно разположен двигател, като целта е завършване на работещ автомобил за приблизително шест месеца. При дебюта си на Detroit Auto Show 1995 Ford GT90 привлича внимание с острия стил New Edge и с необичайния си V12 с четири турбокомпресора.

Как Ford „сглобява“ V12 за рекордно кратко време

Изработката на изцяло нов V12 от нулата в рамките на такъв срок е практически невъзможна, затова инженерите стъпват върху семейството Ford Modular. Те използват два чугунени блока от Lincoln 4.6-литров Modular V8, които служат като донорна основа.

Механиците изрязват двата блока, премахвайки по два цилиндъра от всяка отливка, след което заваряват останалите части, за да оформят 90-градусов V12 с две симетрични редици по шест цилиндъра. Двигателят запазва геометрията на Modular V8 с 90,2 мм диаметър (bore) и 77,3 мм ход (stroke), а работният обем достига 5 927 куб. см. За завършване на конструкцията са разработени специален колянов вал (billet) [изработен от плътен материал], разпределителни валове и модифицирани глави с четири клапана на цилиндър и двойни горни разпределителни валове за всяка редица.

Четири турбокомпресора Garrett и впечатляващи числа

За да постигне извънредни цели, Ford залага на пакет за принудително пълнене с четири турбокомпресора Garrett T2. Разпределението е по два турбокомпресора на всяка цилиндрова редица, с цел по-бързо „развъртане“ (spool) [бързо достигане на работен режим] и по-малко турбо-закъснение (lag) [забавяне в реакцията]. Компресията е 8,0:1, което осигурява запас срещу детонации при повишено налягане.

В настроен вид четиритурбинният V12 достига 720 к.с. при 6 600 об./мин и 660 lb-ft ( 895 Nm ) при 4 750 об./мин. Теоретичните изчисления за динамиката сочат 0–97 км/ч за 3,1 сек, 402 м за 10,9 сек при 225 км/ч, както и максимална скорост 407 км/ч ( 253 mph ).

Топлина, композитни панели и решение от NASA

Интеграцията на 5,9-литров V12 с четири турбокомпресора в компактно средномоторно шаси създава сериозни проблеми с температурата. Турбокомпресорите и изпускателната система генерират екстремни температури, а при композитни панели и карбонова структура това носи риск от деградация или разтопяване на близки елементи.

Решението идва от аерокосмическата индустрия: Ford облицова моторния отсек и зоните около изпускателните отвори с керамични топлоизолационни плочки, подобни на използваните в системите за термична защита на NASA Space Shuttle. За предаване на мощността към задните колела е използвана 5-степенна ръчна трансмисия FFD-Ricardo, подготвена да поеме високия въртящ момент.

Защо GT90 остава единствен екземпляр

Въпреки силната реакция и успешната техническа демонстрация, V12 с четири турбокомпресора не преминава към серийно производство. Причината е високата инвестиция, необходима за превръщането на „снадения“ блок в надеждна отливка, подходяща за производство, което е трудно оправдано при ниски обеми.

Допълнително, през късните 90-те корпоративният фокус на Ford се измества към високотиражни лекотоварни модели и ключови глобални архитектури. Така Ford GT90 остава еднократен функционален демонстратор, който периодично се появява на исторически автомобилни събития и музейни изложби, като оставя следа в инженерната история на марката.