Ferrari 365 GT 2+2 съчетава V12 и комфорт

Ferrari 365 GT 2+2 дава лукс, място и 245 км/ч

Ferrari представя 365 GT 2+2 през октомври 1967 г. в Париж като най-големия и най-луксозния серийно произвеждан модел на марката дотогава. Купето залага на 4,4-литров V12, четири места и технологии за комфорт при дълги пътувания, а максималната скорост достига около 245 км/ч. Това има значение, защото моделът показва как Ferrari комбинира гран туризмо удобство с дванадесетцилиндрова динамика в период на нови регулации и променящи се пазари.

След 250 GTE (1960) и 330 GT 2+2 (1964) четириместните гран туризмо модели носят на Ferrari постоянни приходи и привличат купувачи, които искат висока производителност с място за семейство или приятели. При 365 GT 2+2 важна роля играе и американският пазар: автомобилът е сред първите Ferrari, проектирани да отговарят на новите американски изисквания за безопасност и емисии от 1968 г., а за кратък период остава и единственият модел на Ferrari, продаван в САЩ.

Заради размерите си купето получава прякора „Queen Mary“, а списание Road & Track го нарича през 1969 г. „Queen Mother of Ferraris“. До края на производството през 1971 г. са произведени около 800 бройки, включително 52 с десен волан — приблизително половината от V12 пътните автомобили, които Ferrari изгражда в този период.

Под дългия преден капак работи Colombo V12 (тип 245) с работен обем 4.390 куб. см, ъгъл между цилиндровите редове 60°, по един горен разпределителен вал на ред, по 2 клапана на цилиндър и 3 карбуратора Weber 40 DFI. Степента на сгъстяване е 8,8:1.

Ferrari посочва мощност 320 к.с. при 6 600 об./мин и въртящ момент 363 Nm при 5 000 об./мин. Този 4,4-литров V12 се появява по-рано във 365 California (1966), а от 1968 г. се използва и в 365 GTC и 365 GTS.

Трансмисията е напълно синхронизирана 5-степенна механична, монтирана директно към двигателя. Тягата се предава през тласкаща тръба към закрепен към рамата заден диференциал и към задните колела. Ferrari обявява сухо тегло 1 480 кг, а пътни тестове от епохата отчитат ускорение от 0 до 97 км/ч за около 7 секунди.

Окачването е голяма стъпка напред спрямо 330 GT 2+2: вместо твърд заден мост с ресори, отзад има независимо окачване с напречни носачи с различна дължина и винтови пружини. Разработената съвместно с Koni хидропневматична система за нивелиране (поддържане на височината) запазва клиренса независимо от броя пътници и багажа. Добавени са сервоуправление ZF и дискови спирачки със сервоусилване на четирите колела.

Основата е нов стоманотръбен раменен шаси тип 591. Междуосието остава 2 650 мм, но по-дългите надвеси увеличават общата дължина с 134 мм до 4 974 мм. Широчината е 1 786 мм, което е с 71 мм повече спрямо 330 GT 2+2.

Pininfarina проектира дългата и ниска каросерия и я изработва в Торино от стомана, след което финалният монтаж е в Maranello. Покритите фарове, широката овална решетка и „Кам“ задницата (Kammback — скъсена аеродинамична задна част) оформят самостоятелна линия. Летите джанти са стандартни, а телените джанти Borrani са опция.

В интериора Ferrari 365 GT 2+2 предлага две реално използваеми задни седалки и просторен багажник. Електрическите стъкла са серийни, а при автомобилите за САЩ има и климатик. Кожата, дървеният фурнир, високата централна конзола и уредите Veglia определят кокпита. Моделът е широко приеман и като последния нов Ferrari, който серийно получава волан с дървен венец.

След края на производството празнината първо е запълнена от по-спортния 365 GTC/4 (1971) като V12 2+2, но със значително по-тесни задни седалки. През октомври 1972 г. на Парижкия автосалон дебютира 365 GT4 2+2, който отново поставя акцент върху щедрото пространство за четирима и запазва хидропневматичната ниворегулация на задния мост.