Ferrari 275 GTB/4 въвежда V12 с четири разпределителни вала
Как Ferrari 275 GTB/4 промени пътните V12 и защо остава еталон
Ferrari показа 275 GTB/4 на автосалона в Париж през 1966 г., като обозначението „/4“ означава четири горни разпределителни вала. Това е първият серийно произвеждан пътен Ferrari с V12, използващ тази конфигурация, взета от натрупан опит в моторните спортове.
Под дългия преден капак работи 3,3-литров Colombo V12, а фабричните данни сочат 300 к.с. при 8 000 об./мин и максимална скорост около 267 км/ч. Значението за марката е ясно: 275 GTB/4 поставя нова технологична летва за пътните Ferrari с предно разположен V12.
Контекстът започва по-рано: през 1964 г. в Париж дебютират 275 GTB (затворен) и 275 GTS (открит), като заменят съответно 250 GT Lusso и 250 GT California Spider. И двата са първите пътни Ferrari с трансаксел (transaxle – скоростна кутия, разположена при задния мост) и независимо окачване на четирите колела, а GTS получава самостоятелен дизайн от Pininfarina.
Четири разпределителни вала за Colombo V12
За GTB/4 Ferrari преработва познатия Colombo V12. Двигателят Tipo 226 запазва 60-градусовата архитектура и алуминиевия блок, но получава нови цилиндрови глави с по два горни разпределителни вала на банка. Работният обем е 3 286 куб.см, с размери 77 мм (отвор) и 58,8 мм (ход).
На цилиндър има по два клапана, а сместа се подава от шест двойни карбуратора Weber 40 DCN. Смазването е със сух картер (dry sump – отделен резервоар за масло) и маслен радиатор пред водния радиатор, което подпомага надеждното смазване при бързо преминаване през завои.
Дълга „муцуна“ и отличителен капак
Ръчната петстепенна скоростна кутия е отзад и подобрява разпределението на масата. Задвижващият вал е в твърда тръба, която държи двигателя и трансмисията в позиция и ограничава вибрациите.
Шасито е стоманена тръбна рама, с двойни носачи и винтови пружини на четирите колела, а спирането е със дискове отпред и отзад. Pininfarina проектира Berlinetta, а Scaglietti я изработва в Модена.
Силуетът залага на дълъг капак, изнесена назад кабина, ниско спускащ се покрив и къса задна част тип „кам“ (Kamm – отсечен „опашен“ профил за аеродинамична ефективност). По-дългата предница се появява още при 275 GTB през 1965 г., за да намали подемната сила на предния мост и да подобри стабилността при висока скорост.
Разпознаваем белег на GTB/4 е издуването в средата на предния капак, което осигурява място за въздушния филтър на двигателя с четири разпределителни вала. Каросерията е от стомана, а вратите, капаците и капакът на багажника са от алуминий; част от автомобилите са поръчани с изцяло алуминиева каросерия. Интериорът включва две седалки, дървен волан, открита кулиса на скоростите и уреди Veglia.
Само 10 открити екземпляра и ясна наследственост
Откритата версия се появява по инициатива на Luigi Chinetti, американския вносител на Ferrari и основател на North American Racing Team (NART). Той убеждава Enzo Ferrari да одобри открит V12 за американския пазар. Scaglietti изработва 10 екземпляра от модела, официално наречен 275 GTB/4*S, станал известен като 275 GTS/4 NART Spider.
Първият автомобил с шаси 09437 е завършен през януари 1967 г. и подготвен за 12-часовото състезание в Себринг. През април Denise McCluggage и Marianne „Pinkie“ Rollo го карат до 17-о място в общото класиране и 2-ро в своя GT клас, като от седем стартирали Ferrari само този NART Spider достига финала. По-късно автомобилът се появява и до Steve McQueen във филма „The Thomas Crown Affair“ от 1968 г.
Друг NART Spider с номер 10709 постига през 2013 г. цена 27,5 милиона щатски долара на търг – рекорд за времето си. Редовният 275 GTB/4 е произвеждан от края на 1966 г. до началото на 1968 г. в около 330 бройки.
Наследникът 365 GTB/4 Daytona дебютира през 1968 г. в Париж и запазва основната концепция: предно разположен V12, четири разпределителни вала и задно разположена трансмисия.
