ЕС може да облекчи забраната за бензинови и дизелови автомобили след 2035 година

Европейският съюз е изправен пред възможна промяна в бъдещето на автомобилната индустрия, след като Германия и Франция постигнаха обща позиция за облекчаване на изискванията за въглеродните емисии след 2035 година. Според информация на Reuters двете водещи европейски икономики предлагат по-гъвкави правила, които биха позволили на производителите да продължат да предлагат автомобили с двигатели с вътрешно горене и plug-in хибридни системи. Компромисът е свързан и с новата индустриална политика „Made in Europe“, чиято цел е да укрепи европейското производство на фона на засилващата се международна конкуренция.

Споразумението между Париж и Берлин идва след продължителни разногласия относно посоката на автомобилния сектор. Германия настоява за запазване на технологичната свобода и възможността традиционните двигатели да останат част от пазара, докато Франция поставя акцент върху защитата на производствените мощности и инвестициите в Европа. Новият подход обединява двата приоритета, като предлага облекчаване на екологичните ограничения в замяна на по-сериозна подкрепа за европейската индустрия.

В основата на спора стоят действащите европейски правила, които предвиждат 100% намаление на средните емисии на CO₂ от новите автомобили от 2035 година спрямо базовите стойности за 2021 година. През декември 2025 година Европейската комисия предложи ревизия, според която производителите трябва да постигнат 90% намаление на емисиите от изпускателната система, а останалите 10% да бъдат компенсирани чрез използване на нисковъглеродна стомана, произведена в ЕС, или устойчиви алтернативни горива. Именно тези допълнителни задължения сега са поставени под въпрос.

Френско-германският компромис запазва целта за 90% намаление, но предлага отпадане на компенсиращите механизми. Това би представлявало съществено облекчение за автомобилните компании, тъй като няма да се налага да покриват оставащите 10% чрез допълнителни екологични мерки. На практика подобна промяна би оставила повече пространство за бензинови и дизелови автомобили, както и за plug-in хибриди след 2035 година. Предложението обаче не означава окончателно премахване на ограниченията, тъй като тепърва трябва да получи необходимото одобрение на европейско равнище.

Паралелно с промените в емисионните изисквания Франция и Германия търсят съгласие около инициативата „Made in Europe“, която предвижда насърчаване на европейското производство чрез обществени поръчки, държавни субсидии и инвестиционни програми. Париж първоначално настояваше предимствата да бъдат ограничени до държавите членки на ЕС, докато Берлин защитаваше по-широко участие на страни, свързани с европейските производствени вериги. Постигнатият компромис допуска при определени условия включването и на европейски партньори извън Съюза.

Сред потенциалните печеливши е Обединеното кралство, което може да получи специален достъп до индустриалните механизми въпреки Brexit. Подобно решение би било особено важно за британското автомобилостроене и производители като Bentley, MINI, Rolls-Royce и Jaguar Land Rover, чиито заводи и доставчици са тясно свързани с европейския пазар. Участието обаче няма да бъде безусловно. Лондон ще трябва да приеме принципа на реципрочност и да съгласува определени търговски и инвестиционни политики с европейските изисквания.

Особено чувствителен остава въпросът за китайските автомобили и търговските ограничения върху вноса им. Европейският съюз вече прилага допълнителни мита върху определени електромобили, произведени в Китай, докато Великобритания досега следва собствена търговска политика. Ако Лондон иска да се възползва от предложените европейски индустриални механизми, може да се наложи да съгласува позицията си с бъдещите защитни мерки на ЕС. Това поставя британското правителство пред сложен избор между запазването на независимата търговска политика и защитата на местната автомобилна индустрия.

За европейските автомобилни производители евентуалното облекчаване на правилата би имало сериозно стратегическо значение. Компании като Volkswagen, BMW, Mercedes-Benz, Renault и Stellantis инвестират значителни средства в електрификация, но същевременно разполагат с мащабни производствени мощности за конвенционални двигатели и хибридни системи. По-гъвкавите ограничения биха позволили на индустрията да разпредели инвестициите си между различните технологии и да реагира по-ефективно на реалното търсене на автомобилния пазар. В същото време критиците на предложението предупреждават, че отслабването на екологичните цели може да забави прехода към електрическа мобилност.

Постигнатото между Франция и Германия съгласие все още не представлява окончателно решение за автомобилния сектор. За да влязат в сила предложените промени, е необходимо те да преминат през европейския законодателен процес и да получат подкрепата на останалите държави членки и Европейския парламент. Предстоящите преговори ще бъдат решаващи за това какви автомобили ще могат да се продават след 2035 година и при какви условия производителите ще продължат да използват двигатели с вътрешно горене.

Новият френско-германски компромис показва промяна в европейската автомобилна политика, при която конкурентоспособността, работните места и индустриалната независимост придобиват все по-голямо значение. Вместо да разчита единствено на ускорен преход към електромобили, Европа търси баланс между екологичните цели и икономическата реалност. Ако предложението бъде одобрено, 2035 година може да се превърне не в окончателен край за бензиновите и дизеловите двигатели, а в началото на нов етап, в който няколко технологии ще продължат да съществуват паралелно.

Изображение: Европейски съюз