Малките коли са пред заплахи

Обстоятелството, че амбициозните европейски въглеродни цели рискуват да предизвикат съпътстващи последици и под формата на недостъпност на електрическата мобилност за хората със средни доходи, заплашвайки електрическия преход изобщо, вече не е новост. Само един от потенциалните ефекти върху автомобилната индустрия от преразгледаното намаляване на въглеродните емисии в транспорта е рискът това, което днес наричаме „електрическа революция“, да изключи от обхвата си хората с масови доходи, принуждавайки ги по неволя да предпочитат публичния транспорт.

Което съвсем не би било лоша идея, особено в истински напредналите и реално навлезли в XXI век общества на Северозападна Европа, ако не беше една особеност, а именно осезателното преориентиране от обществения към индивидуалния транспорт в последната година, заради което мнозина си зададоха въпроса изправен ли е той пред неочакван Ренесанс.

Сходни въпроси чухме да си задава самата автомобилна индустрия в лицето на един от най-емблематичните си представители – Карлос Таварес, който на организирания по повод създаването на Stellantis онлайн медиен брифинг през януари постави ребром две от най-острите текущи теми: решителната стъпка на еврорегулаторите отвъд технологичния неутралитет, по силата на която настоящите въглеродни цели подлежат на постигане само с една технология и произтичащият от това реален риск автомобилната индустрия да не се справи с изпълнението на основната си функция – обезпечаване на едно от фундаменталните човешки права, това на свободно придвижване.

Тук често нищим различни аспекти и рискове пред поредната илюстрация за естествената склонност на подобни мегаадминистрации към хиперрегулиране, която в случая принуждава европейците да останат с една възможност – електрификацията, която след 2030 г., ако дотогава нищо не се промени, просто ще е безалтернативна.

    Специфичната емисионна цел на даден автомобилен производител се изчислява по формула, взимаща предвид специфичното средно тегло на флота му (m) и разликата в сравнение с европейското референтно тегло (m_ref), а именно: Специфичната CO₂ цел = 95+0.0333(m-m_ref), където актуалната стойност на m_ref в момента е 1379,88 кг. В допълнение към нея ЕК допуска специални гъвкави регулации под формата на суперкредити, според които превозните средства с въглеродни емисии под 50 г/км се броят х2 през 2020 г., х1,67 през 2021 и х1,33 през 2022-а (но не повече от 7,5 г/км за периода 2020-2022 за всеки производител).

Така формулирани, въглеродните правила съдържат известен компромис с теглото, предоставяйки на компаниите относителна свобода на действие и приходи от по-големите и скъпи модели (SUV/седани), предлагани от премиум емблемите – обстоятелство балансиращо се с по-строгите цели за по-леките коли, което ще обезсмисли икономически предлагането на електрически версии за евтини малки модели като VW up! и Polo. Причината е в своеобразната липса на полезен ход: ако малките автомобили се оскъпят заради въвеждането на новите задвижващи системи, те ще станат непродаваеми; ако пък цените им се задържат, производителите ще губят от продажбата им. Цитирам модели на Volkswagen, защото тъкмо те бяха изчислили преди няколко години, че ако ще отговаря на изискванията през 2030 г., цената на малкия up! ще скочи с 3500 евро (30%), докато Polo би се оскъпило с 4000. Сходна естествено е аритметиката при останалите, двигателите с вътрешно горене на чийто малки автомобили така или иначе подлежат на изживяване след 2030 г. Което ме подсеща, че до момента от големите автомобилни държави в Европа само Великобритания е предложила забрана на продажбите на автомобили с ДВГ след 2030-а, докато Германия и Франция за сега се държат по-реалистично, отлагайки този момент с десетилетие.

Жълтите жилетки се завръщат

    Всичко това предполага достъпът до индивидуална мобилност на хората със средни доходи към 2030 година да бъде силно ограничен, а те – принудени да се обърнат към обществения транспорт. Трудно ми е да си представя, че будният и взискателен европейски гражданин ще приеме тази перспектива кротко и така нищо чудно да станем свидетели на нова вълна от недоволство по модела на френските „жълти жилетки“ след повишаването на цената на дизела.

Цялата статия може да прочетете тук: https://kaloyanjelev.blogspot.com