Dodge Charger Daytona HEMI оглавява най-бързите muscle car модели от 60-те

Dodge Charger Daytona HEMI от 1969 г. се нарежда сред най-бързите серийни muscle car модели на 60-те години, като достига приблизително 145 mph, или около 233 км/ч, в заводска конфигурация. Това постижение не идва само от огромния 426 HEMI V8, а и от радикалната аеродинамика, която превръща Daytona в една от най-екстремните улични машини на епохата.

60-те години остават в историята като златната ера на американския muscle car. След появата на Pontiac GTO през 1964 г. производителите влизат в ожесточена надпревара за повече мощност, по-добро ускорение и все по-сериозни времена на четвърт миля. В края на десетилетието обаче част от битката вече се премества и към максималната скорост.

Сред най-силните примери е Chevrolet Camaro Z28 от 1967–1969 г. Моделът използва 302-кубиков, или около 4,9-литров small-block V8, създаден с мисъл за Trans-Am. Официално двигателят е оценен на 290 к.с., но реалната мощност често се посочва като значително по-висока. С дълго предавателно число 3.08:1 Z28 може да достигне около 135 mph, или 217 км/ч.

До същата скорост достига и 1969 Ford Torino Talladega – специална хомологационна версия, създадена заради участието на Ford в NASCAR. Аеродинамично оптимизираното fastback купе и 428 Cobra Jet V8 с 335 к.с. дават на уличния Talladega достатъчно сила за около 217 км/ч, докато състезателните версии използват още по-екстремна механика.

Следващото стъпало е 1969 Chevrolet Camaro COPO 427, който вече се доближава до 225 км/ч. Тези редки автомобили се поръчват чрез системата Central Office Production Order и използват 7,0-литровия L72 427 big-block V8, а част от най-специалните екземпляри получават и алуминиевия ZL1. Основният им талант е ускорението, но при подходящо предавателно число те могат да достигнат близо 140 mph.

Подобна максимална скорост предлага и 1969 Plymouth Road Runner 426 HEMI. Моделът е създаден като по-достъпен и изчистен muscle car, но с опционалния 426 Street HEMI характерът му се променя напълно. При правилна конфигурация Road Runner може да премине границата от 140 mph, или 225 км/ч, което е впечатляващ резултат за автомобил с толкова семпла концепция.

Истинската кулминация обаче идва с Dodge Charger Daytona HEMI. След трудностите срещу по-аеродинамичните Ford модели в NASCAR Dodge решава, че грубата мощност вече не е достатъчна. Така Charger получава удължен нос, преработена предна част и огромно задно крило – комбинация, която изглежда радикално дори по стандартите на края на 60-те.

Под предния капак на най-желаната улична версия работи 426 HEMI V8, официално оценен на 425 к.с. Именно съчетанието от този двигател и далеч по-добрата аеродинамика позволява на Daytona да достигне около 145 mph, или приблизително 233 км/ч, без да излиза от заводската си спецификация.

Това прави Charger Daytona HEMI повече от просто мощен muscle car. Той е пример за момента, в който американските производители започват да използват аеродинамиката като реално оръжие за скорост, а не само като стилистичен елемент. Именно затова моделът остава една от най-разпознаваемите и исторически значими машини от ерата.

Днес разликата между 217, 225 и 233 км/ч може да не изглежда огромна, но през 1969 г. тези стойности поставят автомобилите в съвсем различна лига. А при Charger Daytona HEMI комбинацията от огромен V8, NASCAR инженерство и почти сюрреалистична каросерия превръща рекордната максимална скорост в част от легендата.

Изображение: Dodge