България през юли: отново нищо ново

Отрасълът в Европа се разцепи

Имах неблагоразумието да хвърля едно око какво съм писал преди една година по това време и бързо осъзнах, че за 12 месеца тук просто не се движим; нищо ново не сме свършили.

Българският автомобилен пазар продължава по траекторията на изчерпания ръст, но на повърхността му е спокойно: причината е в обстоятелството, че голямото разминаване между търсене и предлагане качи цените на новите автомобили до незапомнени висоти (накъдето те бездруго бяха тръгнали – някой все пак трябва да плати цената на радикалната електрификация), а отрасълът се радва на пикови исторически маржове. Под натиска на разнородни кризи продуктът, който заводите успяват да произведат, потъва като вода в пясък, а ситуацията изглежда така финансово приятна, че основният проблем на пазарните актьори изглежда като да е страхът да не направят някоя погрешна стъпка, с която да съкратят продължителността на вълшебния момент.

Ситуацията, разбира се, има изцяло вносен характер, така че каквото и да правим, краят на екстремната пазарна крайност зависи от външни обстоятелства. Намирането на нова равновесна точка между търсене и предлагане (когато това стане, тъй като факторите, които му влияят са много, разнородни и движещи се в различни вектори) вероятно ще поукроти нещата, но все още горещият европейски ентусиазъм по декарбонизацията в този й повелителен, да не кажа тоталитарен, бюрократично-санитарен вид от вчерашния ден успя да отвори дълбоки пукнатини в самата автомобилна индустрия. Ако през юни Stellantis уведомиха, че напускат ACEA в името на собствена платформа, то информацията, че и Volvo излизат поради различия във вижданията илюстрира мащаба на разцеплението, което климатичният еврофундаментализъм внася в най-мощния си икономически отрасъл.

Шведските автомобилисти с китайска собственост поеха активно ролята на отцепници със следната бунтовна прокламация: „Ние вярваме, че е задължение на всички нас да се справим с предизвикателството. Имаме един от най-амбициозните планове в индустрията, но сами не можем да осъществим транспорт с нулеви емисии. Призоваваме колегите си да оставят своя отпечатък. Който го направи, ще намери силен съюзник във Volvo Cars. Очакваме с нетърпение да работим с партньори за справяне с изменението на климата за по-безопасно утре.“

Вън от усмивката на снизхождение, която подобен претенциозен патос неизбежно предизвиква, това троцкистко изявление илюстрира превъзходно разделянето на автомобилната индустрия по ос „ляво/дясно от електрификацията“ на два лагера, крайните гласове в които изглежда не могат повече да живеят под един организационен покрив. 

Левите автомобилисти са праволинейни: на тяхното знаме има герб с електромобил, а изкопаемите динозаври с вътрешно горене трябва да умрат – колкото е възможно по-бързо и без оглед на цената.

Възгледите на десните автомобилни консерватори са по-нюансирани: те вярват, че на намаляването на въглеродните емисии трябва да се гледа в реалната технологична и обществено-икономическа сложност на задачата през целия жизнен цикъл на превозните средства, които ще я решават. Те виждат изхода в многообразието на задвижващите системи и произхода на енергията, която ги задвижва, а отхвърлянето на исторически наложена задвижваща технология, освен да я опропасти далеч преди да е изчерпала потенциала си, оскъпява процеса до невъзможност, без да гарантира резултат. Защото електрификация и декарбонизация не са синоними, а огромното разнообразие от регионални транспортни и енергийни сценарии, обществени, икономически, инфраструктурни и географски различия по неизбежност налага употребата на различни задвижващи системи, не тотална фосилна санитарна сеч под спорния предлог за абсолютна праведност на тока.

При такава структура на продажбите по задвижващи системи няма как България да не води по въглеродни емисии от продажбите на нови автомобили в ЕС

В поведението на човек като идващия от съвсем друга индустрия нов изпълнителен директор на „Волво“ Джим Роуан сигурно има логика, но изглежда осъзнал как звучи изявлението на подопечната му марка впоследствие добави: „никога не искаме да затваряме напълно вратата“. 

Друга марка със силен електрически импулс са...

Прочетете цялата статия на следния линк:   https://kaloyanjelev.blogspot.com