България: пазарът в 4 месеца

В режим сме на възстановяване, радостта обаче е пресилена

Април бе ръстов месец. Вижте само: виртуалният британски ръст от над 30 пъти (да, по-точно 3 177% по данните на Обществото на автомобилните производители и търговци SMMT) в сравнение с високата първа вълна на социално дистанциране от миналата година е смущаващ на пръв поглед, ала трезвият анализ на месечните обеми показва, че е с почти 13% по-нисък от средните 10-годишни стойности за месеца.

Ръстът впечатлява само в сравнение с миналата година

Сходна картина и у нас: въпреки че пролетния ни пазарен подем е с наглед внушителните 181%, той остава с близо четвърт под април 2019-а, а общата разлика за четирите месеца е малко над 38%.

Както е редно на един безпросветно либерализиран пазар като българския, с критично ниска покупателна сила и ентусиазирано насърчаване вноса на автомобилен скрап, потреблението на вторичния пазар се възстановява със значително по-бързи темпове – вече няма и 8% разлика с нивата от 2019-а. Колко още ще търпим тази ситуация е въпрос, по който само Иван Хаджийски е в състояние да ми помогне.

От правило червеното се превръща в изключение

За никого от близките до тая проблематика не е тайна, че промяната на грозната автомобилна картина, която представляваме е функция от съвпадението в посоката на две сили: държавната политика в областта на моторизацията, каквато липсва повече от три десетилетия, и секторният натиск, който също е забележим предимно с отсъствието си.

 

В този ред на мисли се сещам за едно наивно писмо, което преди повече от десетилетие написах на Трайчо Трайков  в качеството му на министър на икономиката, енергетиката и туризма. То не просто остана без последствие, а за десет години време наведохме глави и заорахме упорито нивата на последното си автомобилно място в ЕС – срамна работа.

Регистрираният реекспорт обилно се топи

Друг фрагмент от добрата новина е обстоятелството, че политическата тектоника, колкото и нестабилна да изглежда настоящата ситуация, дава надежда за промяна, по която ни чака планина от тежка и неблагодарна работа – когато се престрашим да я започнем.

Лирично отклонение:

   Не съм единодушен дали изобщо ще доживеем дилемите на един заселил се в околностите на Торино приятел, който в края на зимата реши да смени добрата стара Fiat Panda Cross 4WD (15 години/113 000 км), с която вече не може да влиза в центъра – зона с ниски емисии, недостъпна за коли с емисионен клас под Евро 5. Ако продаде непрежалимата си оранжева фиатка (резервната кола в семейството) в предградията, ще получи 2 500 евро; ако реши да я подмени с нов електромобил, получава комбинация от субсидии за замяна на всичко конвенционално с възраст над 10 години (от държавата, марката, която е избрал и конкретния дилър) в размер на 12 500. 

Цялата статия може да прочетете тук: https://kaloyanjelev.blogspot.com