България 2022: с очи към хоризонта

Размитият контур на надеждата

Автомобилната индустрия премина трудни две години, а в началото на 2022-а ситуацията остава сложна: основните предизвикателства са продължаващият дефицит във веригата на доставки и разпространението на Омикрон.

Заключителните месеци на отминалата година изпратихме с глобален продажбен коефициент на леките превозни средства в порядък над 80 млн./годишно при най-ниска точка през септември, когато падна до 74. Данните от последните месеци показват две неща: първо, най-тежкият удар и последствията му върху доставките вече може би се е случил; второ, пазарната активност остава доста под предпандемичните норми от 90+ милиона.

Моментната картина демонстрира пазарни нива под равнището на базовото търсене: складовите запаси са ограничени, отстъпките са значително по-ниски, а транзакционните цени са по-високи. Към бездруго сложната картина да добавим и това, че последният вариант на коронавируса изглежда по-предаваем, но затова пък води до по-малко хоспитализации, поради което всички се надяват последствията от него да са по-приглушени, отколкото при предишните варианти. Това разбира се не означава, че ефект няма да има, но рискът от голям икономически спад, казват анализаторите, е по-скромен. Текущата базова прогноза на Oxford Economics например предполага ръст на глобалния БВП от над 4%, въпреки увеличената им предпазливост за първо тримесечие. Те очакват растежът да бъде подкрепен от възстановяване на разходите на домакинствата, което ще се възползва от натрупаните по време на пандемията спестявания, въпреки че бюджетите им като цяло са изправени пред по-висока инфлация.

Независимо от този умерено подкрепящ основното автомобилно търсене фон, сянката от дефицита на доставки на полупроводници ще продължи да действа като силен насрещен вятър: през януари Toyota съобщиха, че заради компонентния недостиг няма да постигнат годишните си производствени цели, а пандемията само засилва колебанията. И ако от Омикрон все пак не се очаква да извади търсенето от релси, той ще продължава да бъде заплаха за изключително сложната автомобилна верига на доставките.

Предвид изброеното, автомобилните аналитици гледат към пазарния хоризонт на 2022 с очакване за подобрение, най-вече заради очаквания спад на ограниченията в предлагането и производствения ръст, въпреки, че дори догодина отрасловият производствен обем ще продължи да изостава от предпандемичните нива.

Проблемната верига на доставките доведе реекспорта до най-ниски исторически нива

България

    Скромният ни вътрешен автомобилен пазар естествено консумира с пълни шепи големите световни и най-доброто от регионалните тенденции, а все още бедните визуално графики от началото на годината по правило отразяват резултатите от дистрибуторската работа през последното тримесечие на миналата. Това е причината да не ги коментираме специално; не и преди да се е понатрупало поне едно тримесечие, и тъй като днес говорим за хоризонт, от новото правителство секторът очаква най-после повече внимание и преди всичко повече разбиране на проблематиката му, към която предшестващите се отнасяха със солидарно равнодушие в условия на пълното отсъствие на властова субектност и елементарна експертиза.

Не че първите им опити не бяха белязани с пламъка на аматьора-наивист, но самият факт, че опит бе направен говори за движения под привидно тихата повърхност, което – иска ми се да го мисля – е положителен знак, макар и крайно колеблив. Една от многото задачи на това правителство е тази година да се превърне първо в любопитен слушател и конструктивен анализатор на пренебрегваната с десетилетия българска автомобилна проблематика, а впоследствие – искрено се надявам и на това – и в по-просветен, и компетентен регулатор и партньор в едни процеси, за които само тук говорим вече над десетилетие.

Дърпам веднага ръчната на предозирания ентусиазъм, най-малкото по две причини: първата е присъщата на държавната администрация бавност, а втората и по-неприятна – тежкият кадрови дефицит и недостигът на хора в нея, които имат понятие от автомобилна проблематика. Така пълната липса на обществен разговор се обяснява с отсъствието на квалифицирани кандидатури за участие.

Прочетете цялата статия на следния линк: https://kaloyanjelev.blogspot.com/