На подобен катастрофичен фон и от пръв поглед българските -19% изглеждат почти нормално. Разликата е в почти-то:  за разлика от големите пет в Европа, нашите предъвквани безкрайно тук макроавтомобилни показатели са толкова брутално лоши, че започвам да си задавам въпроса осъзнаваме ли реалната сериозност на положението, или притиснати от неизвестността на третата пандемична вълна, вътрешнополитическите си очаквания и дежурната глупост ни предстои да го проспим за пореден път. Както сме я подкарали, очертава се радикалната перспектива регулаторът да се сепне от вечния си зимен сън, чак когато паркът на НСО остане без жизнеспособни доставчици. На някои метафората може да се стори малко преувеличена, ала посоката е тази: поголовният спад неизбежно води до влошаване на качеството на автомобилната екосистема и представлява директна заплаха за жизнеспособността на обитателите й.