известия
съобщения
АвтоБОТ
АвтоБОТ АвтоБОТ Промоции Карти
Назад

Bolwell Nagari 500 остава в производство въпреки 165 000 долара цена

Мариян Михайлов
15:58 | 22.11.2026
Време за четене: 09:25 мин.
Bolwell Nagari 500 остава в производство въпреки 165 000 долара цена

Как Австралия създава спорткари: бързи, редки и скъпи

Bolwell Car Company превърна Nagari в първия серийно произвеждан австралийски спортен автомобил, а по-късно го върна като Nagari 500 с 506 к.с. и цена 165 000 щ.д. Това има значение, защото тези проекти показват как малките производители комбинират чужди агрегати и локално инженерство, за да стигнат до истински суперкар показатели — но почти винаги в микросерии.

Австралийската сцена за спортни автомобили е изградена около малки компании и ентусиасти: разработки с тръбни рамки или карбонови монокок конструкции (монокок [самоносеща „черупка“]), двигатели от големи производители и производство на практика „по поръчка“. Резултатът е впечатляваща динамика, но и постоянен сблъсък с цената и финансирането.

Bolwell Nagari: от Lotus-влияние до V8 над 300 км/ч

Историята започва през 1962 г., когато братята Кемпбел, Греъм и Уинстън Болуел създават Bolwell Car Company. Греъм Болуел има стаж в Lotus и черпи опит от конструкциите на Колин Чапман, което обяснява защо първият Bolwell Nagari е направен с ясна препратка към Lotus Elan.

Първото поколение Bolwell Nagari залага на опростена, почти „първична“ техника: рама от стоманени тръби, двигатели и 4-степенна скоростна кутия Ford, кормилно управление Austin, окачвания, изработени от Bolwell, както и каросерия и интериор от стъклопласт.

С 4,9-литров V8 Ford 302 със 220 к.с. спорткарът достига 210 км/ч, а с 5,8-литров Ford 351 със 285 к.с. — 241 км/ч. Произвеждан е като купе и роудстър, с маса между 927–1038 кг. Размерите са: дължина 4,01 м, ширина 1,67 м, височина 1,11 м, междуосие 2,35 м. Между 1969 и 1974 г. са произведени 100 купета и 18 роудстъра.

Купи винетка

След спиране на модела компанията продължава да сглобява други автомобили в бавен темп, но в средата на 2000-те Кемпбел Болуел предлага на Греъм да създаде второ поколение Nagari — около 40-годишнината на оригинала.

Този път рецептата е „по възрастните“: карбонов монокок с преден и заден подрамник, панели от въглеродни композити, окачване от Chevrolet Corvette. Първата версия, показана през 2008 г. на автосалона в Сидни, е Bolwell Nagari 300 с 3,5-литров Toyota 2GR-FE, допълнен с нагнетател (нагнетател [компресор]) за 375 к.с. Въпреки масата под 950 кг, интересът остава минимален: заявка за покупка дават само петима.

Реалната трансформация идва през 2018 г. с Nagari 500: атмосферeн (атмосферен [без турбо/компресор]) 6,2-литров V8 General Motors LS3 със 506 к.с. и 550 Nm, плюс 6-степенна механична кутия от Audi. Масата нараства до 985 кг, но ускорението до 100 км/ч е 3,0 секунди, а максималната скорост е над 300 км/ч. Ключовият контраст е в цената: 165 000 щ.д. — фактор, който оставя модела „серийно“ произвеждан, но реално в малки серии или дори единични бройки. Общото производство на Bolwell от 1962 г. насам е под 1000 автомобила.

Joss JT1/JP1: амбиция срещу Ferrari, спряла заради финансиране

Австралийският дизайнер и аеродинамик Мeтью Томас, работил в британския тим Stewart, още през 1998 г. заявява, че Joss Developments ще създаде спорткар с характеристики, сравними с Ferrari и Lamborghini. Реалността обаче е сурова: малко помещение, 12 души ентусиасти, работа в свободното време и без сериозно финансиране — разходите се покриват лично от Томас.

През 2004 г. на автосалона в Мелбърн е показан Joss JT1 — среднемоторен спорткар с пространствена рама от хромомолибденови тръби и композитни панели. Зад кабината работи 6,8-литров V8 от Holden с 446 к.с., комбиниран с 5-степенна механична кутия Porsche G50. Размерите са: дължина 4,32 м, ширина 1,84 м, височина 1,12 м, междуосие 2,56 м, маса 940 кг. Декларирани показатели: 0–100 км/ч за 3,0 секунди и максимална скорост над 300 км/ч.

Външният дизайн е описан като „усреднен“ и напомнящ различни суперкари — при отворени врати прилича на Ferrari Enzo, а отпред създава асоциации с McLaren F1. Цената от 500 000 щ.д. обаче отблъсква мнозина. Въпреки това след салона интерес проявяват четирима потенциални купувачи при планиран тираж 25.

След години доработки целта е смяна към 5,0-литров V8 с 563 к.с. и скоростна кутия от Albins, разработена специално за проекта, който вече се нарича Joss JP1. Планираната максимална скорост е 340 км/ч. Сътрудничеството с Albins обаче излиза скъпо и на практика прекратява проекта: през 2011 г. е показан обновеният автомобил, през 2013 г. стартира кампания за групово финансиране (краудфандинг [събиране на средства от много хора]) за 480 000 щ.д., но сумата не е събрана. Joss Developments спира работа, а единственият суперкар Joss е продаден през 2016 г. на купувач, който не разкрива нито името си, нито цената.

Brabham BT62: 710 к.с., 2,7 секунди до 100 и край през 2024

През 2018 г. на сцената излиза най-екстремният австралийски спорткар в този разказ: Brabham BT62. Дейвид Брэбъм, син на трикратния шампион във Формула 1 Джеки Брэбъм, отбелязва 70 години от състезателната кариера на баща си със суперкар, оценен на 1 милион британски лири (посочени $1,4 млн). В предградие на Аделаида е открита малка фабрика на Brabham Automotive, където се планира производството.

Първоначално BT62 е позициониран като чисто пистов автомобил, а по-късно се предлага и пътна версия срещу доплащане 150 000 щ.д. за необходимите промени, позволяващи движение по обществените пътища.

Средномоторният Brabham BT62 използва карбонов монокок и карбонови панели, 5,4-литров V8 със 710 к.с. и 667 Nm, както и 6-степенна секвентална трансмисия (секвентална [предавките се превключват последователно]). Размерите са: дължина 4,46 м, ширина 1,92 м, височина 1,2 м, междуосие 2,69 м. Масата е 972 кг за пистовата версия и 1100 кг за гражданската. Ускорението до 100 км/ч е 2,7 секунди, а максималната скорост — 320 км/ч.

Планът е за ограничена серия от 70 автомобила и дори участие в 24-те часа на Льо Ман, състезание, което Дейвид Брэбъм печели три пъти. Проектът обаче е ударен от финансови проблеми и разногласия с партньори, а през 2024 г. Brabham Automotive обявява закриване. Колко BT62 са произведени и в какви версии не е уточнено.

Carbontech Redback Spyder: композитен проект без пазар

Още един пример за „гаражна“ амбиция е Carbontech Redback Spyder, показан през 2006 г. на автосалона в Мелбърн от местната фирма Carbontech, известна дотогава с реплики на популярни модели като Lamborghini Countach. Опитът в изработката на панели от въглеродни композити ги тласка към собствен спорткар, финансиран от шефа на компанията Ник Томкинсън.

Конструкцията е с пространствена рама от стоманени тръби и каросерийни панели от въглероден композит. Двигателят е 5,7-литров V8 General Motors LS1 с 450 к.с., комбиниран с 6-степенна механична скоростна кутия Getrag. Автомобилът е компактен: дължина 4,21 м, ширина 1,98 м, междуосие 2,6 м, маса 907 кг. Декларираната максимална скорост е 320 км/ч, а ускорението до 100 км/ч — 3,3 секунди за купе и 4,0 секунди за роудстър.

Въпреки цифрите, цената от 180 000–190 000 щ.д. според модификацията не привлича интерес. Допуска се, че автомобилът може да е останал само в две бройки: предсерийният прототип и екземплярът за автосалона в Мелбърн.

Споделете статията в: