Boeing Starliner се завръща към МКС: NASA планира нов пилотиран полет през 2028 г. след сериозни технически проблеми

NASA и Boeing подготвят завръщането на космическия кораб CST-100 Starliner към пилотираните мисии до Международната космическа станция (МКС), като следващият полет с астронавти е планиран за 2028 г. Решението идва след продължително разследване на сериозните технически проблеми по време на мисията през 2024 г., когато двама американски астронавти останаха на орбиталната станция значително по-дълго от предвиденото. Преди Starliner отново да транспортира хора, Boeing ще трябва да докаже надеждността на преработените системи чрез нов безпилотен изпитателен полет.

Според актуализирания график, представен на 28 септември 2026 г., следващата мисия Starliner-1 трябва да се осъществи през декември 2026 г. или януари 2027 г. Този полет ще бъде без екипаж и ще превозва товари до Международната космическа станция. Основната му задача обаче няма да бъде само логистична, а и техническа – инженерите трябва да проверят дали направените промени по задвижващата система действително отстраняват неизправностите, установени при предишната пилотирана мисия. Едва след успешното приключване на изпитанията NASA ще може да пристъпи към подготовката на Starliner-2 с астронавти на борда.

Програмата Starliner е разработена като част от инициативата Commercial Crew Program на NASA, чиято цел е Съединените щати да разполагат с повече от една независима система за транспортиране на екипажи до ниска околоземна орбита. Докато SpaceX успешно въведе Crew Dragon в редовна експлоатация, Boeing срещна значителни трудности при разработването и сертифицирането на своя кораб. Още първият безпилотен полет през 2019 г. завърши без планираното скачване с МКС, а последвалите технически проблеми доведоха до нови отлагания и допълнителни изпитания.

Най-сериозните затруднения настъпиха през юни 2024 г., когато Starliner излетя с астронавтите Бъч Уилмор и Суни Уилямс на борда. Мисията Crew Flight Test трябваше да продължи между осем и четиринадесет дни, но по време на приближаването към Международната космическа станция възникнаха проблеми с двигателите за ориентация и управление. Допълнително бяха установени течове на хелий в системата за задвижване, което постави под съмнение безопасността на обратния полет. Въпреки техническите затруднения корабът успя да се скачи със станцията, но NASA впоследствие реши да не използва Starliner за завръщането на екипажа.

В резултат двамата астронавти останаха в Космоса приблизително девет месеца, вместо първоначално планираните около две седмици. През септември 2024 г. капсулата Starliner се завърна на Земята без екипаж, а Уилмор и Уилямс продължиха престоя си на МКС до март 2025 г. Тогава те се прибраха с космически кораб SpaceX Crew Dragon, използван в рамките на мисията Crew-9. Случаят привлече международно внимание и постави въпроси относно надеждността на Boeing Starliner, както и процедурите за оценяване на риска при пилотираните космически полети.

През февруари 2026 г. NASA публикува резултатите от задълбочено разследване, според което първата пилотирана мисия на Starliner попада в категорията Type A mishap – най-високата степен за класифициране на сериозни инциденти в агенцията. Решението е свързано с временната загуба на необходимите възможности за управление на космическия кораб по време на приближаването към станцията. Макар екипажът да не пострада и контролът впоследствие да беше възстановен, NASA установи, че възникналата ситуация е създала неприемлив риск за безопасността. Същата категория се използва и при някои от най-тежките инциденти в историята на американската космическа програма, но това не означава, че последствията от тях са съпоставими.

Разследването разкри не само технически неизправности, но и сериозни пропуски в инженерните проверки, управлението на програмата и процесите за вземане на решения. Според заключенията двигателите за реакционен контрол в сервизния модул са работили извън предварително квалифицираните инженерни условия. Сред факторите, допринесли за проблемите, са високите температури, особеностите на конструкцията и поведението на отделни компоненти в горивната система. NASA изготви общо 61 препоръки, насочени към подобряване на техническата надеждност, процедурите за сертифициране и организационния контрол.

След публикуването на доклада Boeing предприе редица конструктивни промени. Сред тях са преработване на компоненти от клапаните на двигателите в сервизния модул и допълнителни мерки срещу корозията в системата за управление на капсулата. Предвижда се подмяна на клапаните на всички 12 двигателя за реакционен контрол на екипажния модул, както и усъвършенстване на системите за събиране на диагностични данни. Чрез по-често измерване на налягането в горивните камери инженерите ще могат да анализират поведението на двигателите с по-голяма точност по време на бъдещите мисии.

Промените няма да се ограничат единствено до задвижването. NASA и Boeing планират интегриране на обновени батерийни системи и подобрения в определени компоненти на парашутната система. Това са критични елементи за безопасното завръщане на космическия кораб, когато капсулата преминава през земната атмосфера и трябва да извърши контролирано приземяване. Част от модификациите ще бъдат изпълнени преди безпилотната мисия Starliner-1, докато други са предвидени за следващия етап от подготовката за пилотиран полет.

От Boeing съобщават, че вече са приложени коригиращите действия по осемте препоръки от основния доклад на разследващия екип, а 19 от общо 21 технически отклонения, регистрирани по време на полета през 2024 г., са официално приключени. Останалите проверки трябва да бъдат завършени през октомври 2026 г., като част от окончателното потвърждаване на надеждността ще изисква реални изпитания в Космоса. Именно затова предстоящата мисия Starliner-1 остава задължителна стъпка преди евентуалното връщане на астронавти на борда.

Промени има и в договора между NASA и Boeing. Първоначално програмата предвиждаше шест оперативни пилотирани мисии до Международната космическа станция, но след поредицата от затруднения плановете бяха преразгледани. Новото споразумение включва ресурси за допълнителни технически подобрения и сертификация, като възстановява възможността за изпълнение на пета и шеста мисия. Целта е Starliner постепенно да се превърне в надеждна транспортна система, която да допълва съществуващите възможности на NASA.

Съществена промяна предстои и при ракетата-носител. Досегашните полети на Starliner използваха Atlas V на United Launch Alliance (ULA), но тази ракета постепенно се извежда от експлоатация. За бъдещите мисии Boeing планира преминаване към по-новата ULA Vulcan, която трябва да премине необходимите процедури за сертифициране за пилотирани полети. Новата конфигурация ще изисква допълнителни проверки на взаимодействието между капсулата, ракетата и системите за аварийно спасяване.

Успешното завръщане на Starliner има стратегическо значение за американската космическа програма. Наличието на две независими системи за превоз на астронавти – Boeing Starliner и SpaceX Crew Dragon – би осигурило по-голяма оперативна гъвкавост при планирането на мисии до МКС. Това е особено важно в ситуации, когато единият кораб временно не може да бъде използван по технически или организационни причини. Подобна независимост би намалила зависимостта на NASA от един-единствен доставчик на пилотирани космически услуги.

Следващият пилотиран полет на Boeing Starliner остава планиран за 2028 г., но изпълнението му ще зависи изцяло от резултатите на предстоящата безпилотна мисия. NASA подчертава, че безопасността на екипажа ще има приоритет пред всякакви графици и търговски ангажименти. Ако Boeing успее да докаже надеждността на преработената конструкция, Starliner може най-накрая да изпълни предназначението си като втора американска система за редовен транспорт на астронавти до Международната космическа станция.

Изображение: Boeing