Бензинът и дизелът в Европа поскъпват рязко, а държавите готвят нови мерки

Цените на бензина и дизела в Европа отново вървят нагоре, като основният натиск идва от скъпия петрол, геополитическата несигурност и ограниченото рафиниране. Пазарът остава силно чувствителен към всяка новина от Близкия изток, а по-високите котировки на Brent вече се прехвърлят директно върху цените по бензиностанциите.

Поскъпването е особено болезнено при дизела. В края на септември средната цена в ЕС достига около 2,15 евро за литър, докато бензинът е близо до 1,97 евро за литър. В много държави дизелът вече е по-скъп от бензина, което увеличава разходите не само за домакинствата, но и за транспорта, логистиката и бизнеса.

Испания остава сред по-евтините големи пазари, но и там тенденцията е нагоре. В средата на септември бензинът е около 1,87 евро/л, а дизелът – 1,83 евро/л, като само две седмици по-късно цените се покачват съответно до около 1,94 и 1,93 евро за литър.

Франция усеща натиска още по-силно. В края на септември бензинът е около 2,21 евро/л, а дизелът – близо 2,37 евро/л. Това превръща горивата във все по-сериозен разход за шофьорите и компаниите и засилва натиска върху властите за временни мерки и допълнителни буфери в снабдяването.

Италия вече предприе конкретен ход. Eni въведе таван от 1,99 евро/л за бензина и 2,19 евро/л за дизела за първоначален период от 30 дни, с възможност за удължаване до края на годината. Към инициативата се присъединява и Socar чрез мрежата IP, което увеличава обхвата на мярката.

Проблемът не е само в суровия петрол. Самата Eni посочва, че Европа страда и от недостатъчен рафиниращ капацитет, след като през последните 15 години са затворени близо 30 рафинерии. Това прави пазара по-уязвим при внезапни нарушения в доставките и засилва ценовите движения при всяка геополитическа криза.

Натискът вече достига и европейските институции. В ЕС се обсъждат нови освобождавания на стратегически петролни резерви, особено при дизела, за да се ограничи ръстът на цените и рискът за икономиката. Подобни мерки обаче могат само временно да облекчат пазара, ако проблемите с доставките и рафинирането продължат.

Разликите между отделните държави остават значителни. Испания например все още е чувствително по-евтина от Франция, докато в Италия държавата и големите петролни компании вече се намесват директно в крайните цени. Общата тенденция обаче е една – горивата отново се превръщат в сериозен инфлационен и социален фактор за Европа.

Ако петролните котировки останат високи и рафиниращият капацитет продължи да бъде ограничен, натискът върху бензина и дизела вероятно ще се запази. Това означава, че през следващите седмици все повече европейски държави могат да прибегнат до временни ценови тавани, данъчни облекчения или целева помощ за транспортния сектор.

Изображение: Европа