Българин с патент за „вечни“ пътища: защо никой у нас няма интерес?

Българин от Цюрих иска да сложи край на „ремонт на ремонта“ 

Всеки шофьор у нас знае картината по родните пътища – „ремонт на ремонта“, дупки след първата зима и милиони, изхарчени за асфалт, който не издържа. В същото време един българин, който живее и работи в Швейцария, вече има регистрирани патенти в Швейцария, Германия и България за технология, която може да сложи край на този омагьосан кръг.

Инж. Снежан Иванчев е български електроинженер, който от години живее и работи в Швейцария. Професионалният му път минава през Германия и Нидерландия, а в Швейцария работи по големи индустриални и инфраструктурни проекти, като има участие в системи за управление на високоскоростни влакове и други сложни инсталации.

През последните години Иванчев насочва инженерния си опит към строителството на пътища и сгради с гранит, като развива технология, с която — по думите му — може да се прекъсне порочният цикъл на кърпене, фрезоване и ново асфалтиране или по-известно у нас като „ремонт на ремонта“.

Какво представлява технологията накратко

Идеята е проста на думи, но инженерно добре подредена:

1. Премахва се асфалтът и трасето се подготвя с чакъл и геотекстил.
2. От двете страни на пътното платно се монтират вертикални гранитни плочи, нивелирани с лазер.
3. Между тях се армира и излива бетонова основа, като се използва композитна (некорозираща) армировка — ключов детайл за дълголетие.
4. Отгоре се полагат хоризонтални гранитни плочи с минимален наклон (1 градус) за отводняване; фугите се уплътняват с херметик, а плочите се „закотвят“ в пресния бетон, за да работят като едно цяло.
5. Възможно е да се изгради и подгранитно отопление за зимни условия.

Защо технологията е толкова специална?

• Представлява конструктивна система с гранитни плочи, свързани чрез специален армирен елемент и бетон – изключително устойчива на натоварване, температурни промени и влага.
• Настилката е дълготрайна и икономична; различава се от асфалта, който се разпада бързо.
• В случай на повреда, подменя се само дефектната плоча — без нужда от цялостно асфалтиране.
• Строежът е по-бърз, има по-добра изолация и потенциално десетократно по-дълъг живот на настилката.
• Цена/км при магистрален профил — Иванчев твърди паритет спрямо асфалтирането, като може да се сравни на база количествено-стойностни сметки и LCCA (Life-Cycle Cost Analysis).

Защо това е важно за България

Няма да открием топлата вода, ако кажем, че пътната инфраструктура у нас страда от чести дефекти, кратък „живот“ на настилките и хроничен „ремонт на ремонта“. Решенията обикновено са още асфалт, още пластове, още пари, но без фундаментална промяна в технологията. На този фон гранитната система на Иванчев атакува основния „враг“ на бетона и асфалта — водата и солите — като ги държи далеч от носещия слой и от метала (чрез композитна армировка). В реални условия това би означавало по-дълъг експлоатационен живот, по-малко затваряния и по-ниски разходи за поддръжка в хоризонт 20–30+ години.

Какво следва: три стъпки, които държавата и браншът могат да направят „утре“

1. Покана за пилотен проект – 1-2 км. на реално натоварено трасе (например подход към индустриална зона), с пълен мониторинг 12–24 месеца: сцепление, шум, деформации, фуги, разходи.
2. Независима експертиза – университетска/БАН лаборатория за изпитване на повърхности и композити; протоколи да са публични.
3. Отворено сравнение на жизнения цикъл – честна LCCA оценка спрямо асфалт и стоманобетонни плочи, включително зимно поддържане и солене.

Три стъпки, един шанс: или развенчаваме технологията, или печелим нов инструмент за качествени пътища.

Иванчев многократно е представял технологията си пред публика и медии. В интервю на Евроком („Делници“, 4.10.2024) той говори за „пътища от гранит“ и заявява готовност за изпълнение на пилотно трасе у нас; в публикация на Money.bg се посочва, че инженерът очаква покана, като в регионалното министерство вече са запознати с разработката. Към момента нито пътностроителни фирми, нито държавата са се ангажирали реално.

„В България сме свикнали да кърпим, вместо да мислим дългосрочно“, споделя инженерът.

Когато български инженер от Швейцария идва с решение и патент, логичният отговор на държавата е: „Нека да опитаме!“, защото лошите пътища не стават по-добри с още думи, а с по-добри технологии, проверени по правилата на занаята.

Докато Германия и Швейцария пазят и ценят неговия патент, България пази... дупките си.

Последвайте Myve в Google Новини за още актуални публикации!