45 години от първия дизелов влекач на Балканкар: история и иновации

Исторически дизелов влекач „Балканкар“ Рекорд ДТ

Едноместен автомобил с 4-литров двигател, чиито задни гуми са по-големи от предните. Каква е първата асоциация към това определение? Естествено - спортна. Преди 45 години обаче в България зад тази дефиниция стои нещо съвсем друго – „Балканкар“ Рекорд ДТ. Този първи по рода си български дизелов влекач, дело на пловдивския завод „Рекорд“, е разработен в края на 70-те и официално представен през далечната 1980 година.

Модели и приложения

Това е един от малкото серийни продукти на „Балканкар“, годни за употреба и в градска среда, извън индустриалните обекти, складовете, гарите и летищата. Предлагат се три изпълнения – ДТ 1526, ДТ 1528 и ДТ 1530, чиято теглителна сила е съответно 1000, 1250, 1600 кг. Светлинното и звуково оборудване на тези машини отговаря на международните стандарти за движение по пътищата, което разширява сферата на тяхното приложение. Благодарение на това те започват да се използват успешно в курортите за теглене на развлекателни конвои, съставени от пътнически ремаркета.

Спирачна система и безопасност

Безопасното спиране и неподвижността при наклон се осигуряват от две независими една от друга спирачки, първата хидравлична, управлявана от педал и оборудвана с пневматичен сервомеханизъм, а втората – механична, ръчно управлявана и действаща върху барабанните спирачки, със самоблокиращ ефект. Чрез натискане на педала на спирачката се активират и пневматичните спирачки на ремаркето. Въздухът, необходим за пневматичния усилвател и спирачките на ремаркето, се осигурява от двуцилиндров компресор, свързан към двигателя.

Кормилно управление и електрическо оборудване

Воланът е оборудван с хидростатичен сервомеханизъм тип XY120-0/1. Управляващият цилиндър с двойно действие е вграден в управляващата ос. Кормилното устройство се захранва с масло от зъбна помпа, свързана към двигателя. Предпазен клапан, свързан към системата, я предпазва от повишаване на налягането. Усилието, необходимо за работа с волана, е минимално, а работата на водача е облекчена.

Електрическото оборудване е изпълнено по еднолинейна схема, като отрицателният полюс е заземен. Захранва се с постоянно напрежение 12V от батерия от стартови акумулатори и алтернатор, работещи съвместно с диоден токоизправител и генераторен регулатор.

Двигател и трансмисия

Двигателят е четирицилиндров дизел тип Д3900К, с директно впръскване (диаметър и ход на буталото 98,42 х 127 мм), общ работен обем 3860 куб.см, степен на сгъстяване 16:1, мощност 78 к.с. при 2500 об/мин.

Охладителната система е с принудителна циркулация на течността и автоматично регулиране на температурата чрез термостат. Двигателят се стартира при студено време с помощта на вграден термостартер. Трансмисията включва хидравличен преобразувател на въртящия момент и механична скоростна кутия с една скорост за движение напред и една за заден ход. Управлението на хидродинамичната трансмисия се осъществява от два бутона, разположени на арматурното табло.

ДТ 1526 е най-близкият аналог на класическата автомобилна концепция, който може да предложи „Балканкар“ – четири колела, бензинов двигател и хидродинамична трансмисия. Всичко това обаче е твърде недостатъчно, за да се използва като основа за създаването на цивилни превозни средства. Мечтата на „Балканкар“ за реално навлизане на гражданския пазар е частично осъществена едва през 90-те години. Тогава наложените в предходните десетилетия стереотипи донякъде са разчупени и фирмата се опитва да предложи нещо по-различно, като например електромобили за голф (каквито Полша прави още от 70-те години) или многоместни електромобили, предназначени за морските курорти. В този период обаче пазарът вече е либерализиран и догонването на маркетинговите тенденции се оказва непосилна задача за бившия индустриален гигант.

Последвайте Myve в Google Новини за още актуални публикации!